Контакти:

0898669272;
0878694542;
София, жк. Овча Купел,
       ул. "Любляна" 34А ; Виж Карта

Платен годишен отпуск - същност, право на ползване, давност

I. Основен платен годишен отпуск

Правото на платен годишен отпуск е индивидуално и субективно право на всеки работник или служител и се регламентира, както в Конституцията на Република България (чл.48, ал.5), така и в Кодекса на труда - чл.155 от Кодекса на труда (КТ). Платеният годишен отпуск е период от време, в рамките на който работникът/служителят не е задължен да изпълнява трудовите си задължения, но има право на парично обезщетение, което е съразмерно с неговото трудово възнаграждение. Правото на отпуск може да бъде упражнено само при съществуващо трудово правоотношение с едностранно писмено волеизявление от страна на работника или служителя, адресирано до работодателя. В случай на прекратяване на трудовото правоотношение, ако правото на отпуск не е било упражнено по време на съществуване на трудовоправната връзка, то се трансформира в право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск - чл.224, ал.1 от КТ. Всеки работник/служител има право на платен годишен отпуск в размер на най-малко 20 работни за съответната календарна година. Това право възниква след придобиване на 8 месеца трудов стаж. Ако трудовото правоотношение се прекрати преди придобиване на 8 месеца трудов стаж за работника или служителя възниква правото да получи парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за съответния отработен период.

Възнаграждението, което работодателят изплаща на работника/служителя по време на ползвания от последния основен платен годишен отпуск се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работника/служителя е отработил най-малко 10 работни дни. Когато няма месец, през който работника/служителя да е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер - чл.177 от КТ.

С оглед осигуряване закрилата на две категории лица, законодателят е установил основният платен годишен отпуск за тях да бъде в по-голям размер. Това са:

ненавършилите пълнолетие работещи лица, за които са осигурени не по-малко от 26 работни дни платен годишен отпуск, вкл. за годината, в която навършват 18 години - чл. 305, ал. 4 от КТ.

работниците/служителите с трайно намалена работоспособност 50 и повече от 50 %, за които са осигурени не по-малко от 26 работни дни платен годишен отпуск - чл. 319 от КТ.

II. Удължен платен годишен отпуск

Съгласно чл. 155, ал. 5 от КТ определени работници/служители в зависимост от особения характер на работата си, придобиват право на удължен платен годишен отпуск в рамките на съответната календарна година. Право на удължен платен годишен отпуск имат работниците/служителите, които са изчерпателно изброени в чл. 24-31 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). По отношение на тази група правни субекти минималния размер на удължения платен годишен отпуск е диференциран , в зависимост от тяхната професия, заеманата длъжност, придобитата научна степен или научно звание. Работниците/служителите, които спадат към изброените в наредбата категории, могат да ползват единствено удължен платен годишен отпуск, като за тях той се явява редовен платен годишен отпуск.

III. Допълнителен платен годишен отпуск

Допълнителен платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 4 от КТ е този, който се добавя към основния годишен платен отпуск. Това право се предоставя в две групи случаи:

Допълнителен платен годишен отпуск при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки.

Условията за прилагане на този текст са уредени в чл. 2, чл. 4 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск (НОВРКУДПГО), както и в чл. 156, ал. 1, т.1 от КТ във връзка с чл. 137, ал. 3 от КТ. Допълнителният платен годишен отпуск при специфични или вредни за здравето условия е с минимална продължителност от 5 работни дни.

Допълнителен платен годишен отпуск при ненормиран работен ден.

Ненормирано е работното време, в рамките на което работниците/служителите продължават да изпълняват трудовите си задължения и след изтичане на редовното работно време - чл. 139, ал. 4 от КТ. Според чл. 156, ал. 1, т.2 от КТ минималната продължителност на този вид допълнителен платен годишен отпуск следва да е 5 работни дни. Допустимо е с индивидуалния или колективния трудов договор да се договорят и по-големи размери на този допълнителен платен годишен отпуск, като се спазва изискването ползването му да се предоставя след придобиване на най-малко 8 месеца трудов стаж.

IV. Упражняване на правото на отпуск, прекъсване и отлагане

· До 31 декември на предходната календарна година работодателят утвърждава график за ползването от работниците и служителите на платения годишен отпуск за следващата календарна година след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Данните, които се съдържат в графика, и редът за неговото изменение се уреждат с наредба на Министерския съвет.

ü Работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага.

В случай че в периода, посочен в графика, работникът или служителят се намира в друг отпуск, той може да ползва полагащия му се платен годишен отпуск по друго време в рамките на същата календарна година.

На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 154.

Дните за религиозните празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, се определят от Министерския съвет по предложение на официалното ръководство на съответното вероизповедание.

Платеният годишен отпуск се ползва след писмено разрешение на работодателя.

Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово писмено искане или съгласие:

1. по време на престой повече от 5 работни дни;

2. при ползване на отпуска едновременно от всички работници или служители, предвидено в нормативен акт, в колективен трудов договор или в правилника за вътрешния трудов ред;

3. в случай че до определената в графика начална дата за ползване на отпуска работникът или служителят не е поискал ползването му.

· Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 от КТ.

Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска за периода, посочен в графика, работникът или служителят има право сам да определи времето за ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително.

Работникът/служителят могат да ползват по своя преценка наведнъж или на части своя платен годишен отпуск, като се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага - чл.172 от КТ.

Прекъсването на започнало ползване на платен годишен отпуск е допустимо, когато:

На работника/служителя му е разрешен за ползване друг вид платен или неплатен отпуск;

Постигнато е взаимно съгласие на страните по трудовото правоотношение, изразено в писмена форма (без значение кой инициира прекъсването).

Отлагане на ползването

Отлагането на ползването на платения годишен отпуск е регламентирано като изключение в текста на чл. 176, ал. 1 от КТ:

Поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни.

Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск.

Погасяване на правото на ползване

Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.

Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.

Съществува забрана за парично компенсиране на неизползван платен годишен отпуск. Такава компенсация (обезщетение за неизползван платен годишен отпуск) се допуска само при прекратяване на трудовото правоотношение с конкретния работодател.

Неизползваният платен годишен отпуск или част от него за 2010 г., включително и отложеният по реда на чл. 176, ал. 1, може да се ползва до 31 декември 2012 г.

Графикът за ползването на платения годишен отпуск за 2011 г. се утвърждава по реда на чл. 173, ал. 1 до 31 март 2011 г и се ползва до края на 2011г, освен отложения по реда на чл. 176, ал.1.

 2017 Гранд Консулт
By I.Iliev
v1.02